Не мога да си обясня защо проектите на Nina Miranda (Shrift, Smoke City) са толкова мимолетни, макар хората да са все едни и същи. Zeep особено е странен екземпляр: Chris Frank (Da Lata) също е част от някогашните Smoke City. За тези хора вече съм свикнал да търся сам, по веднъж в годината.

Отнесох се. Албумът “Zeep” е от средата на 2007-ма и чак сега светва на радара ми. Електрониката е в много по-малки количества и, за мен, малка част от магията я няма, без това да пречи на настроението. Пусни го тихо, особено когато ти дойдат гости.